КАРКЀЛ м. Диал. Железна халка на пътна врата за хлопане, чукане (Т. Панчев, РБЯд). Кутри чука, кутри хлопа / на портине каркелите? Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд VI, 158.

— От гр. κρικέλλα. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)