КА̀РЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Карлово и до карловец. Аз вървях на юг, из отъпканата пътека, между мочурите. които заобикалят карловските бани. Ив. Вазов, Съч. XVII, 125. Вече към пладне тръгна по карловския път. В. Геновска, СГ, 191. За да залови Апостола, властта в Карлово прибягва до предателската помощ на Ив. Цочев от Сопот, който лежал за дългове в карловския затвор. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. — Вода го поям, мале ле, / карловска бяла ракия. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 202. Карловски мискет.