КАРМА̀КАРАШЪ̀К. Простонар. 1. Неизм. прил. Който е смесен, разбъркан, объркан. — Айде, сьойле, казвай твоите кармакарашък масали. — подканва султан Мехмед великия си везир Хакъ паша. Хр. Бръзицов, НЦ, 303. — Докато султанът е буден, все пак някак можеш да се справиш с него — кармакарашък масали ще му разправяш, ще се преструваш на глупав, за да го забавляваш и разсмиваш. Д. Мантов, ХК, 154-155.
2. Като нареч. Смесено, разбъркано, объркано.
— Typ. karmakarişik. — Друга форма: карма̀карашѝк.