КАРНЀТ м. 1. Малък джобен бележник; карнетка. Аз открих карнета и написах: крава. Ив. Вазов, БМ I, 73. Журналисти с карнети в ръце сновяха трескаво насам-натам. Хр. Смирненски, Съч. III, 183.

2. Геодез. Специално разграфен бележник, джобен формат, за записване на геодезични данни. Полигоновата и триангулачната мрежа, .., трябва да се открият в съответния район на трасиране само няколко дни преди започване на работата. Откриването се извършва чрез данните на реперните, дължинните и ъгловите карнети. К. Груев, ПГ I, 238. Много пъти сме повдигали въпроса за дървени метри, ролетки и нивелачни карнети, но и досега такива не са доставени. РД, 1950, бр. 216, 3.

— От фр. carnet.


Източник: Речник на българския език (онлайн)