КАРНОБА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Карнобат и до карнобатец. Те пренасяха за чужда сметка добруджански сурови кожи, карнобатска вълна с дълъг, мек косъм. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7. Карнобатската овца също като шуменската е продукт на местните условия и се цени от населението заради вълната ѝ, която има същите качества като шуменската. Кр. Генджев и др., Ж, 75. Дружина вярна и сговорна, / още ма малко носете, / до карнобатски коруи, [кории] / до бащините ми ниви. Нар. пес., СбНУ VI, 71.

— Друга (диал.) форма: карноба̀шки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)