КАРО̀, мн. карѝ, ср. Карта за игра с червени ромбовидни знаци. Картоиграчите започват да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: „Коз, пика, каро, бирлик...“ К. Калчев, ПИЖ, 63. Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше, .., а момче каро бе стъпило на главата му и не мръдваше оттам... Ст. Дичев, ЗС II, 680. Карите са коз. Δ Изчисти карите.
— От фр. саrreau.