КАРОТА̀Ж м. Спец. Съвкупност от различни физически методи, чрез които се определя характерът, съставът и свойствата на скалите и земните пластове, без да се прави сондиране, за да се открият полезни изкопаеми. Пясъчните пластове, като лесно разрушими, се размиват при сондирането, .. За отстраняването на тези недостатъци при сондирането са разработени редица геофизични методи за изследване в сондажния отвор, известни под названието каротаж. Пр, 1954, кн. 1, 50.

— Фр. carottage.


Източник: Речник на българския език (онлайн)