КА̀РПА ж. Диал. Скала, канара; зареда2. Колосални късове карпи, .., запречват пътя или реката. Ив. Вазов, Съч. XV, 155. Ехото от резкия гръм удари някъде в срещните карпи и като че се стопи в гъстата, сенчеста гора. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 352. Сивите гранитни карпи по темето на Стражица отблизу изглеждаха по-други. От самите недра на височината се надигаха гигантски блокове, притиснати един към друг. Д. Талев, ГЧ, 451. Предполага се, че .. от тракийски произход са и някои думи, влезли в лексикалния фонд на славяните и запазени до наши дни било в литературния език, било в някои диалекти. За такива думи се считат карпа (скала), .., газя (тъпча), .., катеря се (качвам се) и пр. ТВ I, 55. Неколико загари надушия нещо под една карпа (голема скала) и фатия много да лаат. Нар. прик., СбНУ XIX, 63.