КА̀РТА1 ж. 1. Мащабно умалено изображение на земната повърхност (или на звездното небе), на което са означени с условни знаци географски, геоложки, езикови и др. особености. На черната дъска беше окачена картата на Европа — от тия карти, които тъй често се виждат в училищата: сини морета, черни реки, нагърчени като пиявици; за градовете кръгчета с по една черна точка в средата. Й. Йовков, ПГ, 130. Картата на Европа съдържаше всички европейски земи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. Релефната карта дава освен хоризонталното разпространение на земните форми и тяхната височина. Затова тя е много полезна при изучаване на физическата география. Геогр. VIII кл, 1958, 24. Хераклит Галилеев живееше съвсем усамотено в една таванска стаичка, затрупан с книги, със звездни карти и с диаграми. Св. Минков, Избр. пр, 67. Археологическа карта. Военна карта. Географска карта. Демографска карта. Етнографска карта. Климатична карта. Маршрутна карта. Навигационна карта. Синоптична карта. Топографска карта. Физическа карта.
2. Мащабно изображение на някакъв детайл от проект, машина, конструкция, модел и под. с данни за изработването му и др. Изработването на мебели и строителностоларски изделия се извършва по технологическа документация, която се състои от следните документи: 1) сборен работен чертеж на цялото изделие, .., 3) технологически карти на отделните детайли. М. Тодоров и др., ТМСС, 236. От едната страна на нормировъчната карта се нанасят всички данни, отнасящи се до описанието на операцията, .., скица на работното място и др. Д. Лалев и др., НМП, 358. Някои от размерите се изработват по промишлен начин за проверка на кройките и тогава се съставя технологическа карта на съответния модел. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 4.
3. Документ във вид на лист или картонче, с напечатан на него текст, който дава право на притежаващия го да ползва нещо. — Знаеш ли — обърна се към мене той, записал съм се за карта за летуване. П. Незнакомов, СНП, 35. По него време имахме един прислужник, Ангел, стар служещ, .. За икономия не му вадехме абонаментна карта, а му плащахме трамвайните разноски по сметка. Й. Стратиев, СбАСЕП, 382. Моят откровен събеседник ми призна, че сумата не е достатъчна за задоволяване напълно всички нужди, но за минимум съществувание тя стига, защото учителите се ползуват с карти за по-евтино набавяне хранителни продукти. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 123.
4. Документ, с който се удостоверява някакво положение на дадено лице или принадлежност към обществена организация. — Да вадиш нож на майстора си? Защо? Защото ти тика зорлем хляба в ръцете. Защото ти направи бележка, че си разпасана команда, .. Я си дай членската карта! С. Северняк, ОНК, 51. От в. „Камбана“, дето също сътрудничех, Кръстьо Станчев ми даде карта на кореспондент в чужбина, с която често ходех безплатно в някои парижки театри и изложби. К. Константинов, ППГ, 202. Адресна карта.
5. Само мн. Комплект от правоъгълни тънки картончета, от едната страна еднообразни, от другата с общоприети знаци, цифри и образи, предназначен за игра, врачуване и под. Издърпаха масичката по средата на стаята, извадиха новата колода карти и играта започна. П. Вежинов, ВП.35. Тая вечер, .., попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Ст. Дичев, ЗС II, 680. Филип беше донесъл и други играчки, карти за предсказване на бъдещето, от които дамите бяха във възторг. К. Калчев, СТ, 215. — Тя отбира от сънища и на карти гледа. Ив. Вазов, Д, 59. // Ед. и мн. Отделно картонче от този комплект. Една карта от тестето беше паднала зад библиотеката.
6. Само мн. Разг. Игра с такъв комплект. Накрая играеха карти на дребни суми, но се увличаха; караха се и се псуваха... Г. Караславов, Избр. съч. I, 416. Хайде да направим едни карти.
7. Остар. Обикн. в съчет. с избирателен. Листче с имената на кандидатите за тайно гласуване при избор; бюлетина. И запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 19.
8. Остар. Лист с ястията или питиетата в заведение за хранене; листа; меню. Явиха се двама негри — единът сложи пред нас картата за яденята, другият три чаши вода с лед и се оттеглиха. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 41. Костов и подпоручикът седнаха на една маса· Гръцкият келнер донесе картата за напитките. Д. Димов, Т, 553.
◊ Визитна карта (съкр. разг. карта). Остар. Визитна картичка. Влезе слугата и подаде на Цонка една визитна карта. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 100. — Нищо — отговаря благопожелателят и без церемонии влиза в стаята, пристъпва до леглото ми и подава една карта, върху която прочетох думите: „Честита Нова година“. Ал. Константинов, Съч., 38. Лична карта. Лист или картонче със снимка и данни за самоличността на неговия притежател; легитимация. — Кой си ти? — Човек, ваш брат. Закъснял пътник. — Дай си личната карта! Елин Пелин, Съч. IV, 181. Щял да ходи лятос керемедчия надолу из Загорията, та му трябвал портрет за личната карта. Чудомир, Избр. пр, 73. Пощенска карта (съкр. карта). Остар. Тънко картонче с напечатани по него линии за адрес и марка; отворено писмо. Пиша ти тази пощенска карта върху коляното си. А. Каралийчев, НЗ, 11. — Пък напиши му [на мъжа си] писмо и ще ти мине... — Пратих му карта, ама тая работа с карта не става... Ст. Даскалов, ЕС, 253.
~ Бита карта съм. Разг. Престанал съм да бъда човек със значение. Балчев: — Пък може да се сети и професор Радев! Радев (без преструвки): — Аз съм бита карта. Г. Джагаров, ТМЗ, 251. Залагам / заложа на бита карта. Рискувам, като разчитам на нещо, което няма никаква стойност. Залагам / заложа (слагам / сложа) на една (единствена) карта нещо. Рискувам, като разчитам изцяло само на една възможност за излизане, от някакво затруднено положение. Разтревожени, потресени, регентите и министрите на Муравиев сега повече от всякога заложиха на единствената си карта: мисията на Стойчо Мошанов в Кайро. П. Илиев, ЛВ, 275-276. Това беше грозна, на горда, великолепна гора от жилави старци, заложили на единствената карта „победа или смърт“… Н. Хайтов, ШГ, 257. Залагам / заложа (поставям / поставя, слагам / сложа, турям / туря, турвам / турна) на карта нещо. Излагам на риск, рискувам, — Чакай, бате Димитре, да си помисля. .., Залагам на карта службата си, живота си.. Д. Спространов С, 184. Успях да доловя, че той отговарял по тия съвместни мерки за работата на люпилнята и че името му било заложено на карта с тия пусти пилета. Б. Обретенов, С, 99. — Всеки човек, Петьо, — каза с изменен глас началникът — преживява моменти, които поставят неговия живот на карта, а бъдещето му — на кръстопът. В. Райков, ПВ, 95. Залагам / заложа (хвърлям / хвърля) последната си карта. Опитвам, използвам и последната си възможност, за да постигна нещо. Хитрува — помисли тя [Мария]. — Очаква да види докъде ще стигна. — Тогава тя хвърли последната си карта и произнесе смело: — Ще говоря на баща си за вас. Д. Димов, Т, 54. Играя с открити карти. Действам явно, откровено, показвам открито мислите си, целите си, намеренията си. — Смятам, че най-добрата политика се прави, когато се играе с открити карти. Д. Спространов, С, 132. Е л е н а: — Защо не ме арестувате? Защо все още разчитате, че ще се поддам на вашите машинации. Напразно си губите времето! Η е п о з н а т и я т: — Боже мой! Ние играем с напълно открити карти. Ив. Остриков, ППА, 41. Откривам / открия (разкривам / разкрия) картите си. Казвам открито какво мисля, доказвам скритите си намерения. Защо да мамиш младото поколение, нека си открием картите. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20. 2. Стамболов му [на Панов] откри картите си: „Обявявам ти, че с нази е всичката тракийска войска“. С. Радев, ССБ II, 87. Този разговор бе полезен и за двамата. Разкриха напълно картите си, а това бе много важно, особено за Бойчански. И. Петров, MB, 60.
— Ит. carta през рус. карта.
КА̀РТА2 ж. Диал. 1. Бъклица. Дал му еден осмак жито на рамо, една погача, .. и една карта вино; му дал и плугот со волоите. СбКШ, 56. Одели се един човек от нея [сватбата], дойде при мене и ми даде карта с вино. Нар. пес., СбНУ XL, 438. Кани го с празна карта. Н. Геров, РБЯ II, 352.
2. Мярка за измерване на течно сусамово масло, равна на 150 г (Н. Геров, РБЯ).