КАРТАГЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Картаген и до картагенец. Свевите ся пресели в Италия; а вандалите в Африка, гдето били напреди картагенските владения. Г. Йошев, КВИ (превод), 143. Картагенските жени отрязали си косите да правят въжа за кораблите, що воюваха против римляните. У, 1871, бр. 16, 254.


Източник: Речник на българския език (онлайн)