КА̀РТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Картоиграч. Част от нея [клиентелата] бяха делови хора. Те използуваха кафенето за търговските си разговори и срещи. Другата част бяха картаджии и табладжии. Те даваха кавгаджийски тон на заведението. П. Мирчев, СЗ, 49.