КАРТА̀Л м. Диал. Черен лешояд; калугер2. „Искам да ме качеш на горнята земя, ако можеш намери някое средство.“ Събрали человеци от селата и от целия град. Никой не се наел да го изнесе. Най-после събрали птиците; но и от тях не могли ни карталипге, ни орлите да се наемат. Христом. КМ II, 184. „Не оди, синко, не оди [харамия] / .., / ти тамо ке се разболиш, / никой край тебе ке немат, / орлови гроб ке копаат, / картали ке те креваат.“ Нар. пес., СбБрМ, 335. Като някой картал е застанал над мене. Н. Геров, РБЯ II, 352.
— От тур. kartal.