КАРТЕЗИА̀НЕЦ1, мн. -нци, м. Филос. Последовател на Декарт (с латинско име Картезий) и на неговата философия — картезианство.
КАРТЕЗИА̀НЕЦ2, мн. -нци, м. Монах от католически орден, основан през XI в. във Франция. Картезианци, францисканци, / монаси разни с разум здрав, / безделници и готованци, / .. / зяпачи в най-отбран състав — / за прошка моля всички хора. П. Симов, Худ. С I (превод), 370.
— От фр. cartesien.