КАРТЕЗИА̀НСТВО, мн. няма, ср. Филос. Учение на френския философ Декарт (XVI— XVII в.), което прави опит да примири идеализма с материализма. Живял е [Лайбниц] значително време в Париж, когато абсолютизмът и картезианството са в разцвета си. HTM, 1966, кн. 11, 50.