КА̀РТЕР м. Техн. Метална кутия, в която се монтират най-главните части на бензиновия автомобилен двигател и която служи и като резервоар на смазочното масло. Картерът представлява основа на мотоциклетния двигател. За него се захваща цилиндърът и в него лагерува коляновият вал. Гр. Тимчев и др., УВА, 39. Смазването на коляновия лагер може да стане в затворен картер или чрез канали, свързващи коляновия вал с лагера. Р. Райков и др., М, 70.

— От англ. carter от собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)