КАРТЕЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Войник, който служи в картечно поделение и обслужва картечница. — Бях картечар, като млад войник служих в австрийската армия и научих картечницата. П. Вежинов, ЗЧР, 40. Първи се отби от колоната картечарят на трето отделение .. цевта на леката картечница подскачаше на рамото му. Кл. Цачев, СШ, 183. Картечарите измъкнаха картечницата от каруцата и дадоха няколко откоса в горичката. Ем. Станев, ИК III, 226.