КАРТЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до картечница. Войниците, откриха картечен и автоматичен огън по колоната. Сл. Трънски, Н, 635. Избухна първата мина до землянката .. Последва втора мина, трета и най-после започна честа картечна стрелба. К. Ламбрев, СП, 51. Батареята и картечната рота, които бяха с авангарда, бързо отстъпиха наблизо. Й. Йовков, Разк. II, 119. От вагона свалиха една картечница и няколко сандъчета с картечни ленти. Мл. Исаев, Н, 68. Над главите им изсвири вихър от картечни куршуми. Д. Димов, Т, 596.
◊ Картечно гнездо. Воен. Окоп за картечница и за обслужващите я войници. Сега се бия до победа / в картечните гнезда прикрит. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 118.