КАРТЀЧНИЦА ж. Воен. Вид автоматично скорострелно оръжие с куршуми. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък. Й. Йовков, Разк. II, 159. Няколко картечници стреляха неуморно по амбразурите на къщата. П. Вежинов, ВР, 52-53. Тон [Шишко] стреля непрекъснато почти половин минута, докато картечницата направи засечка. Д. Димов, Т, 618. Зенитна картечница. Лека картечница. Противосамолетна картечница. Ръчна картечница. Тежка картечница.
◊ Като картечница, говоря (приказвам, бърборя). Разг. Извънредно бързо говоря. Говориш като картечница и почти не ти се разбира.
— От ит. cartuccia прeз нeм. Kartetsche.