КА̀РТИНГ, мн. -ги, м. Спорт. 1. Само ед. Вид спорт със специално устроен микроавтомобил. Състезание по картинг.
2. Площадка или писта за такъв вид спорт. // Площадка, снабдена с микроавтомобили, движени с електричество, които се карат от непрофесионалисти за забавление. Рашо ѝ [на Росица] кимна и двамата започнаха да обикалят детската площадка — зали на ужаса, зали на смеха, картинги и салони с игри. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 92.
— Англ. karting.