КАРТЍННО нареч. Като на картина (в 1 и 2 знач,); нагледно, образно. Ронливи сипеи, спущайки се от скалистия венец, картинно разломен и процепен, брездеха със своите свиви реки склона. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. Но тоя пазач говореше с такива подробности и така картинно, че ние забравихме досадата. Ст. Даскалов, ЕС, 106. Турни му „безкрайно море“, / залей го излеко / със синило / и всичко излиза добре — / картинно / и мило. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. Разказите на Каравелова описоват картинно и фотографически българския живот. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 115.