КАРТЍННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. 1. Красив, живописен вид; живописност. Бургас, като се отдалечаваше зад нас, добиваше спретнат и красив вид с белите си здания, обърнати към морето. Той галеше взора със своята картинност. Ив. Вазов, БП, 164.
2. Нагледност, образност. Когато заговори за живота си като учител, Страшимиров така се униса в онова време, че понякога от неговите дълбоки и живи очи се отронват сълзи. За да продължи след това с още по-голяма задушевност и картинност своите спомени от първите си години на обществен живот. СбАСЕП, 7. Стихът на тези песни е безобразен, а от картинност в тях няма и помен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 120.