КАРТИРО̀ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до картиране и до картировач. Вече трети ден излизам на работа. Аз съм в картировъчна бригада, която трябва да направи подробна геоложка карта на планината. О. Бояджиев, П, 130.


Източник: Речник на българския език (онлайн)