КАРТОИГРА̀ЕНЕ, мн. няма, ср. Картоиграчество, картоигране. — Вие все още не сте намерили работници и принуждавате техниците по цял ден да играят карти .. Не за това са дошли чак от Берлин. Вземете молива и вижте колко струва на дружеството това... картоиграене. X. Русев, ПЗ, 68-69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)