КАРТОИГРА̀НЕ, мн. няма, ср. Картоиграчество, картоиграене. Беше му омръзнало: и разходки до пипиниерата, .., и сплетните, и даже картоигрането! Ив. Вазов, Съч. IX, 40. — Нима не знаеш, мале, — каза дяволито Никола, — то батко Тотьо говори другаде, — и посочи как се сипят с шепа лири при картоигране. А. Страшимиров, А, 73.