КАРТО̀НЧЕ ср. Умал. от картон. Бях пунктов учител и отивах в града за заплатите. — Йордан беше ме нарисувал на едно картонче как се връщам пеш, на гърба си нося чувал и по него много нули — значи, пари нося. СбАСбГГ, 305. На банкета имах точно определено място. Местата бяха фиксирани с малки картончета, по които с калиграфски букви бяха написани нашите имена. С. Северняк, ВСД, 108. Библиотекарят П. Стефанов ни показва каталозите: Ето картончето на 70-годишния шлосер Боян Стоянов: за три месеца той е прочел 48 книги. ОФ, 1950, бр. 1718, 4. Щом станеше сутрин и плиснеше на очите си вода, за да се разсъни, тя започваше да снове с мисълта си из цеховете и да си припомня картончетата на тъкачките. К. Калчев, СТ, 86.