КА̀РТОП м. 1. Декоративен градински храст с бели топчести съцветия; снежна китка. Viburnum opulus sterile. Къщата беше малка, едноетажна, .в дъното на също така малко дворче, из което стърчаха сухите стъркове на останали от есента хризантеми и картопи. Б. Болгар, Б, 29. Бяха измръзнали цветовете на калината, на картопа. Пр, 1952, кн. 6, 70.
2. Цвят от този храст; снежна китка. Ние опустошавахме градините, късахме и отнасяхме люлеки, картопи, божури, чемшири, трендафили. Ив. Вазов, ИСМ, 76. Не би картоп, не би цвете, / но би мома и момче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 261.
— От тур. kartopu.