КАРТОТЀКА ж. 1. Сбирка от системно подредени картони, фишове и др. с данни, сведения от определен характер. Вписаха ми само данните в картотеката, държаха ме още един ден и ме пуснаха. Б. Райнов, ДВ, 167. — В „Енциклопедията на древните изкуства“, която се намира в моята картотека, има подобна справка за статуята — отвърнах аз. П. Вежинов, СП, 113.
2. Специален шкаф или кутия за такива картони. След това същият чиновник разтваря един регистър u търси нещо в него, отива при някаква картотека и прави справка. Св. Минков, ДА, 103-104.
3. Помещение, в което се държи такава сбирка от картони. Имаше дни, когато идваше нареждане за изкарването от наличност на повече от сто офицери. В картотеката всекидневно идват агенти .. и търсят адресите на някои офицери и техните документи. РД, 1950, бр. 132, 4.