КАРТО̀ФКИ. Само мн. Умал. от картоф (обикн. във 2 и З знач.). — Че защо да не си направя собственоръчно един гювеч със зарзават? — рекох си. — Хем така, както го прави жената — със сините му патладжани, с чушките му, бамята, доматките, зеления фасулец, картофките и лютите чушлета? Тарас, СГ, 81. На кръглата ниска софра беше наредено останалото от обяд, вечно у нас, постно зеле, червенееха се препържени, още топли картофки. Д. Бозаков, ДС, 99-100. Аз се втурнах и заскачах весело около дяда си. — Ето ти, гергьовско агне. Щом дойде Гергьовден, ще го пратим на фурната или с лучец, или с картофки. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 56. — Пък аз, ех, ако те оставят тук, няма как, и картофки, и царевичка ще ти намирам. Л. Александрова, ИЕЩ, 20.