КАРУ̀ЦА ж. 1. Превозно средство с дървени колелета и дървена платформа, оградена от четирите страни, в което се впряга обикн. кон за превозване на товари. През това време славяните обградиха Сердика откъм изток .. Можеха да се видят тежките им каруци с високи ритли и кожени чергила, наредени околовръст, подобно здрава крепостна стена. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145. По шосето каруцата се понася с голям трясък и тъй бързо, като че конете не усещат никаква тежест след себе си. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Една каруца, натоварена със сено, идваше по пътя и като се поклащаше, плачливо скърцаше с осите си. Ем. Станев, ИК I и II, 180. По улиците и в пясъка на реката заиграха деца, а из полските пътища тръгнаха волски, биволски коли и писани каруци. К. Петканов, ЗлЗ, 137. Меко затъваха в рохкавата почва колелетата на обозните каруци, щом излезнеха по пътя. П. Вежинов, ВР, 116.
2. Остар. Пътнически вагон на превозно средство, което се движи по релсов път. Трамваят продължава пътя си към Търговската улица. .. Никой не влазя и външният чиновник, който кара каруцата, звъни за тръгване. Ив. Вазов, Съч. XI, 71. Всички трамваи изведнъж се напълваха от сган, която се блъскаше, шумеше, викаше. Изпуснах много каруци, закъснях съвсем и накрай, отчаян, реших да си дойда пеш до София. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. Из бюфета, .., последна излезе една мома с червена блуза и търчешката отиде към влака, качи се леко на стъпалото и се изгуби в една каруца трети клас. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. След малък престой експресът отново полетя на Запад. Нашата каруца е прикачена до вагон-ресторанта. Ив. Мирски, ПДЗ, 39. Семафорът бе вдигнат, влакът щеше да спре на трети коловоз — централния — и след осем минути престой да замине на изток, за да прикачи две директни каруци към бързия влак за София. Й. Радичков, ГП, 5.
◊ Като куче в каруца се наредих. Разг. Много добре, чудесно се наредих. — Този Венко се е наредил като куче в каруца. Ами той знае ли, че Танас само да плювне и ще го удави? НА, 1963, бр. 4675, 3.
— От ит. carrozza през гр. καροῦτσα. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български. ГСУ, 1959, 249).