КАСТРА̀Т м. Книж. Кастриран, скопен човек или животно; скопец. Едва сега академикът забеляза, че ресторантът е пълен .. Приличаше горе-долу на това, което Сашо му бе подсказал: някакви мъже с набити вратове и тлъсти плешки, някакви западни кастрати. П. Вежинов, НБК.

— От ит. castrato прeз рус. кастрат или нeм. Kastrat.


Източник: Речник на българския език (онлайн)