КАСТРЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Изкуствено отстранявам или разрушавам по някакъв начин половите жлези у животните и човека; скопявам. И в отчаянието си маданджията от сърце пожела на каймакамина да попадне в ръцете на хайдутите, та техният „конски хекимин“ да скопи и него, както бе кастрирал Еския ага и други двама турци в една от вакарелските махали заради гавра с гяурска девойка. А. Христофоров, А, 317.
2. Прен. Осакатявам някого духовно. И най-лоши от тях [поетесите] са ония, които пишат все за любов, и за да пишат за любов, крадат от живота времето, определено от бога за нея. Да пишеха поне това, което, като жени, чувствуват! Те само кастрират мъжките чувства, като мислят, че с това ще ги оприличат на женски. П. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 263. Не се шегува, реже тя [цензурата], не спира, / веднъж да ѝ паднете в ръцете. / Ще ви окастри на таквиз парчета, / (че не кастри само, а кастрира!) Ем. Попдимитров, ВСР, 111. кастрирам се страд.
— От ит. castrare през нем. kastrieren.