КАСТРО̀Н м. Съд, подобен на тенджера, купа без или с похлупак и дръжка на него, в която се налива супа или други течности. Ето го че разтвори вратата, върна се в кухнята и донесе един голям бял кастрон, под чийто капак димеше топла пара. О. Василев, ЖБ, 185. Докато седеше уморено и чакаше да сипят чорба в кастрона му, мъжът им се оплакваше, че го болят ставите. Й. Радичков, ПЦ, 35. Сервираха ми голям кастрон със снежнобял ориз, от който можех да пълня колкото пъти си искам порцелановата паничка. Ал. Гетман, ВС, 23.

— От фр. casserole през рум. castron.


Източник: Речник на българския език (онлайн)