КАСТРОФИЛА̀КС м. Истор. 1. Византийска титла на началник на крепост, съществуваща и в България през средновековието.
2. Военно и административно лице с такава титла. В дъното на просторната стая, .. подигна глава и се усмихна кастрофилаксът на Брегалската крепост. Й. Вълчев, СКН, 14. После си припомни [корабникът Бъркола] днешното сражение, ядосваше се, че кастрофилаксът на Карвуна глупаво изведе конницата да разкъсва обръча на обсаждащите, .., а сетне не намери сили да удържи северния край на крепостта. Д. Добревски, БИ, 4. Млъкнаха за кратко тъпаните, кастрофилаксът разгъна свитък, зачете кой на какво е осъден. Ем. Станев, А, 188.
— От гр. καστροφύλαξ. — Друга (остар.) форма: кастрофила̀к.