КА̀СТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Подрязвам клони на дърво. Прекопах дръвчетата, храстите, цветята. .. После чистих плевели, кастрих каквото можеше да се окастри. Ем. Манов, ПС, 11. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М. Георгиев, Избр. разк, 99. Сваляха безпощадно великолепни млади и тънки ели, кастреха им клоните и ги караха на магарета в града. Ив. Вазов, Съч. XVII, 121. Един следобед, за да изгледаш тая красота, е малко... Още повече, когато има да се влачат сухи дърва за огън, да се белят шишове и кастрят „чатали“ за чеверме. Н. Хайтов, ПП, 117.
2. Прен. Разг. Мъмря строго някого; хокам, карам се. Примоли се. А Лале го кастри: „ Ти не си знаеш сметката бе! Караш така — куче влачи...“ П. Велков, СДН, 388. Той [председателят] е от горе до доле като горуня с чекори... Не беше такъв, ама откак взеха да го кастрят отгоре, и той взе да чегари хората тука. Ст. Даскалов, ЕС, 362-363.
— От ит. castrare.