КАТАЛА̀ЗА ж. Биол. Ензим, фермент, съдържащ желязо, който катализира разпадането на образувания при дишането на клетките водороден прекис. В майчиното мляко се съдържат много ферменти, като каталаза, пероксидоза, липаза, лактаза, амилаза. К. Рашков и др., ДБ, 81. Констатирани са някои отклонения наличност на по-малко количество или пък липса в туморната тъкан на някои ензими, .. Такива отклонения са намерени и за някои по-общи ензими, като например за каталазата, която е в по-малко количество в туморната тъкан. Р. Райчев, НКД, 80.

— От гр. κατάλυσίς ‘разрушение’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)