КАТАЛА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. и диал. Каталонец, каталан, каталанин. — Мислиш ли, че тъй лесно забравих оная вечер, когато ти ме спаси от пияните каталанци в кръчмата „Златният щит“ при Цурулон? Ст. Загорчинов, ДП, 94. Той [нанизът от градове] ще предизвика чести превратности в историята на Полуострова, където народът и днес се ругае на „галатин“, „вандал“, .., „каталанец“, „юрук“ или „читак“. Това, разбира се, не е пълният списък на балканските нашественици. В. Мутафчиева, ИКМ, 451.


Източник: Речник на българския език (онлайн)