КАТАЛИЗА̀ТОР м. 1. Хим. Вещество, което променя скоростта на химичната реакция, без то самото да се променя. Скоростта на химичните процеси се влияе най-силно от катализаторите. Макар че се прибавят само грамове от тях, те ускоряват хиляди и милиони пъти химичното превръщане на цели тонове вещество. HTM, 1971, кн. 7, 7. Катализатори, които подобно на мангановия двуокис увеличават скоростта на химичната реакция, са положителни. Хим. VIII кл, 1958, 52. Те [ензимите] се произвеждат от живата клетка и играят роля на биологични катализатори при всички процеси в растителните и животинските организми. П. Даскалов и др., ТК, 21. Познати са катализатори, които катализират само една или твърде ограничен брой еднотипни реакции. Те се наричат специфични катализатори. Хим. XI кл, 1965, 36.
2. Прен. Книж. Фактор, който улеснява или ускорява развитието на събития, отношения и под. Съвсем неочаквано на помощ му се притече Константин Келяшки, учител по химия в местната гимназия. Срещнаха се на улицата и като бивши съученици и състуденти, разговорът нямаше нужда от катализатор. А. Михайлов, ДП, 48. Човек винаги има нужда от някаква допълнителна представа, условност, която да служи за катализатор на иначе малката му физическа сила. Ал. Гетман, ВС, 323.