КАТАЛИЗА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който се отнася до катализатор. В горната част на колоната [за синтез на амоняка] е поместен катализаторът в катализаторна кутия. Хим. VIII кл, 1965, 42. Издирването на подходящи катализатори — най-активни, най-евтини и най-устойчиви на действието на катализаторни отрови, е важна и трудна задача. Затова катализаторите, които се използуват при някои химични производства, представляват важна производствена тайна. Хим. XI кл, 1965, 144.