КАТАЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; каталя̀сам, -аш, св., непрех. Простонар. 1. Изпадам в състояние на крайна умора, изтощавам се, изнемощявам напълно от умора; грохвам, капвам, премалявам. Бригадирът се засмя: — Останах веднъж три смени на работа. Непрекъснато. Така, налага се някога... Каталясах, едва се държах, мартинките ми се разтрепераха. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 117. Спряхме на двеста метра от колибата, каталясали от бързане, легнахме в храстите и се умълчахме. К. Момчилов, ЗК, 120. Не само от най-отдалечените села, но и от Сладък извор хората казали, че да се иде до града пеша, е уморително. .. На първомайските манифестации те каталясвали от умора. Г. Караславов, ОХ III, 115.
2. Прен. С предл. за, οт и същ. Изпитвам крайна необходимост от нещо, не мога повече без нещо; премалявам. — Да си ходя — рече тя уморено и унило. Кръстевица виждаше, че дъщеря ѝ е каталясала за сън. Г. Караславов, ОХ III, 8. Сутрин Ленко ставаше рано — тъй беше свикнал, — но никога не беше видял баща си да спи, дори да лежи. Кога си отдъхваше този човек? Не каталясваше ли за сън? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 199. — Бабке Златушке, хубава работа свършихме... Само че каталясахме за вода. Реката е пресъхнала. А. Каралийчев, НЗ, 17. Той нямаше тютюн и затова беше му омръзнал целият свят... Той каза добро утро и .., направи една такава изразителна гримаса, че чичо Кола веднага разбра, че Доне е каталясал за тютюн. Елин Пелин, Съч. II, 101— 102. — Имам цял час път и съм каталясал от глад. Съгласете се да пием по една чаша вино заедно. А. Каралийчев, ПГ, 67.
— От гр. καταλϑω.