КА̀ТАНА ж. 1. Остар. и диал. Едър кон. Последва ги и Петко, също на кон, .. След тях подкара катаната си онбашията, сложил дълга пушка на колената. Д. Талев, ГВЧ, 330. Смазани червени фесове, строшени ятагани се валяха под грамадните копита на руските катани. Дългите конски опашки сякаш ометоха робството по тази горда земя. З. Сребров, Избр. разк., 59. Йотювам, царьо, йотювам / рисанкя да ти йотзема — / яко ми, царьо, посбереш / хиляда руси маджара / се ъс цървени байряци, / хиляда сиви катани / със ръки не пофатат. Нар. пес., СбНУ XXV, 47.
2. Простонар. Висока, едра жена.
— Typ. katana.
КATА̀HA м. Диал. Войник.
— От унг. katona. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.