КАТА̀НЕЦ, -нци, след числ. -неца, м. Диал. Катинар, кофар, катан. Като се изкачиха горе, момчетата видяха на вратата две железни халки. Вероятно за катанец. С. Чернишев, ВМ, 44. Резкият шум на катанец сепна арестуваните, те се извърнаха към вратата и се вторачиха напрегнато. Г. Караславов, Избр. съч. I, 191. Кепенците на старите дюкяни бяха спуснати, здраво бяха залостени железните капаци и ролетки на каменните мази, по вратите им висяха тежки катанци. Д. Талев, ГВЧ, 381. Продавачите бързаха да си приберат стоката и да заключат дюкяните с девет катанеца. Д. Спространов, ОП, 42. Че си сретнеш порти от железо, / на портите сребрани катанци, / на катанци златени ключеве — / тамо седи Филип Маджарин. Нар. пес., СбНУ XLII, 218.
◊ Удрям / ударя катанеца на нещо. Разг. Прекратявам напълно работата, обикн. на някакъв магазин, предприятие, учреждение; затварям, закривам. Селските и кооперативните ръководители организирали такава жетва, че в село не останала жива душа. Чиновниците напуснали канцелариите, магазинерите ударили катанци на сенките в селкоопа. С. Северняк, ОНК, 121.