КАТАНЧА̀Р м. Диал. 1. Човек, който прави или продава катанци (Н. Геров, РБЯ II).
2. Човек, който съхранява, държи ключовете на нещо; ключар. — Тако в бога, темничаре, / темничаре, катанчаре, / отворете темницата. Нар. пес., СбНУ XLI, 416.
— Други форми: катенча̀р, катинча̀р.