КАТА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от катанец; малък катанец, катинарче.

— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КАТА̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ката̀на; млад катана, войниче.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.


Източник: Речник на българския език (онлайн)