КАТАПУ̀ЛТ м. 1. Старинна далекобойна машина за хвърляне на стрели, камъни или запалителни материали при обсаждане на крепост. По-сложни военни машини били „катапултите и баластите“, чрез които хвърляли големи стрели, камени, запалителни вещества. Η. Михайловски, РВИ (превод), 310.
2. Спец. Устройство за изстрелване на самолети от палубата на кораб или от друга малка площадка.
3. Авиац. Устройство за изхвърляне на пилотската седалка заедно с пилота и парашута при самолети и космически кораби.
— От лат. catapulta през рус. катапульта или фр. catapulte.