КАТАПУЛТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Авиац. Отгл. същ. от катапултирам и от катапултирам се. Когато всички средства за спасение са изчерпани, летецът прибягва към последното — натиска ръчката за катапултиране и в следващия миг бива изстрелян високо над ранената машина. HTM, 1962, кн. 4, 22.