ΚΑΤА̀Ρ, мн. няма, м. Мед. Възпаление на слизести ципи, придружено с отделяне на секреции. — Да... върхът на левия дроб пострадал... Имате катар в дроба... Хр. Смирненски, Съч. III, 157. В 1801 г. той [Гьоте] боледува от опасен катар, придобит във влажните зали на Иенския замък, гдето се е оттеглил на спокойна работа. М. Арнаудов, Г, 39. Първичният бронхит обикновено се предшествува от остър катар на горните дихателни пътища. М. Василев, и др., ВБ, 51.
— От гр. κατάρρους през рус. катар, фр. catarrhe или нем. Katarrh.