КАТАРА̀МА ж. Тока, закопчалка на колан или на обувки. И изведнъж на прага се появи Емилия. Беше в разкошна кремава рокля с къси ръкави. Коланът — голям, с широка катарама. Ст. Поптонев, НСС, 202. Край една от масите се изправи пълен, важен сановник — на колана блестеше сребърна катарама. Й. Вълчев, СКН, 34. Коланите са тесни — с катарама или се връзват свободно с помпон на края. ВН, 1964, бр. 3884, 2. Дамските всекидневни обувки са леки, отворени и украсени с перфорации и катарами. БВ, 1971, кн. 6, 28.
— От рум. cataramă.