КАТАСТРО̀ФА ж. 1. Нещастен случай, причинен от механичен сблъсък или повреда на транспортно средство, придружен с човешки жертви или наранявания; злополука. Минаваше вече третият месец от катастрофата с колата. Следствието отдавна беше завършено. К. Кръстев, К, 262. — Мъжът ми Есперанца загина в голямата железопътна катастрофа по Коледа. Не можа да види второто си момченце. Б. Йосифова, БЧМ, 131. Искала да преживее самолетна катастрофа, страхувала се да не остарее и предпочитала да умре млада. М. Грубешлиева, ПИУ, 205.
2. Неочаквано нещастие, беда, бедствие или събитие с трагични последици. Катастрофата в семейния живот на Борис я караше да мисли с тревога за бъдещето му. Д. Димов, Т, 220. Но не бяха изминали дори и две недели, откакто се бе почувствувал Стоил като пълноправен гражданин, като истински човек и — катастрофата дойде. Д. Калфов, Избр. разк., 257. Преминала през толкова катастрофи, тая кабаретна танцувачка все още се мъчи да запази някаква относителна почтеност. Св. Минков, ДА, 109. Тогава ми изгоря всичко в пожара. .. Той изреждаше всичките подробности по катастрофата, както и едно по едно стоките, притежанията и ценностите си. Ив. Вазов, Съч. X, 41. Когато грохотът на Везувий се прекратил, цялото му подножие било неузнаваемо. .. Катастрофата била толкова унищожителна, че поради липса на следи следващите поколения забравили местата на погребаните селища. К, 1963, кн. 3, 14.
3. Прен. Неочакван поврат, прелом в обществено-политическия живот, който води до пълна разруха; гибел, крах. Най-после и той хвана да губи надежда и с ужас предвидя катастрофата на Клисура. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. И катастрофите, и радостните дни в нашия политически живот бай Нягул ги е плащал с едно разорение, с едно бягство. Ив. Вазов, Съч. IX, 47. Нашата класна наставница, .., каза: „.. Войната завърши с национална катастрофа за нас.“ .. Аз не разбирах какво значи национална катастрофа, но чувствувах, че макар войната да е свършила, ни предстоят нови, големи страдания. Мл. Исаев, Н, 38. // Разорение, фалит на някакво предприятие. Всички очакваха катастрофа и ликвидация на фирмата, тъй като новият директор показваше забележителна наклонност да закупува огромни количества тютюн, без да притежава солидните международни връзки на тъста си. Д. Димов, Т, 120-121. Народните въстания обхванали почти цялата страна. Селяните и градската беднота не желаели да живеят вече по старому. В същото време Франция се намирала пред финансова катастрофа. Ист. VIII кл, 1965, 44-45.
4. Спец. Основна механична промяна в структурата на земна повърхност или на звездна система, предизвикана от природни сблъсъци и бедствия; катаклизъм. Всички комбинации на материята са се осъществили в безкрайната и всеобемна вселена. Всички възможни сплави са отдавна известни. Дори материята и антиматерията са се срещали неведнъж в безумни космически катастрофи. П. Вежинов, СП, 29. „Каква е Луната? Дали е мъртва планета, лишена от живот, къс сгурия, с изядена и разнебитена от катастрофи повърхност?“ Елин Пелин, ЯБЛ, 42. В тези условия скоростта на светлината действително не превишава 300 000 км/сек. Но при звездните катастрофи — при внезапните избухвания на нови и свръхнови звезди — светлината за известно време се разпространява е „взривна“ скорост. HTM, 1962, кн. 1, 24. При втвърдяването на земната кора се образуват първите океани и морета. Те много пъти са изменяли размерите, дълбочината и местонахождението си поради честите природни катастрофи. Хим. VII кл, 1965, 7.
5. Литер. Трагична, гибелна развръзка в драма, особено в античните трагедии.
— От гр. καταστροφἡ през рус. катастрофа или фр. catastrophe.