КАТАСТРО̀ФАДЖИЯ, мн. -ии, м. Разг. Човек, който предизвиква катастрофа. Една шайка катастрофаджии е стъпила на врата на народа, за да дере кожата му, а ние да дигнем ръце и да го ударим на молба. Така ли? Г. Караславов, ОХ IV, 481-482.


Източник: Речник на българския език (онлайн)