КАТАСТРОФЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Правя, причинявам катастрофа (в 1 знач.). Вярно е, че някои шофьори си имат този грях и катастрофират именно по причина на червеното и сливовицата. Челкаш, ОП, 60. Толкоз кампании, никой не рече: „Я да запланираме ремонт на колата.“ Ама като катастрофирам, тогава ще разберат. Ст. Даскалов, ЕС, 6.
2. Претърпявам катастрофа (в 1 знач.). Горката женица хълца, нямаме къде другаде да идем, баща им катастрофира, сирачета са. Сл. Македонски, ЕЗС, 136. Внучката ѝ Пърл учеше в местното гимназиално училище с общинска стипендия. Родителите ѝ бяха умрели от случайна и нелепа смърт: катастрофира влакът им, когато се връщаха и двамата от близкия завод. Б. Йосифова, БЧМ, 147. Самолетът падаше с опашката напред. От двигателите, разположени в корпуса, от време на време излетяваха кълбета дим. Чуха се няколко взрива. — Катастрофира! — извика Никодимов, скачайки на крака. Самолетът наистина падаше. HTM, 1961, кн. 10, 24.